Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.01.2010 16:22 - Какво точно показва българският език
Автор: thetruthabove Категория: Политика   
Прочетен: 1390 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 12.02.2010 16:37


 
 

“Дори всички следи да изчезнат от миналото на някой народ, винаги остава един последен свидетел, чрез който може да се отгадае тайната на неговия произход. Този последен и безсмъртен свидетел е езикът на дадения народ, който пази в себе си белезите от всички големи периоди от неговата история.”

 

Христиан Френ – руски академик от германски произход, 1823 г.

 

 

 

 

      Да, но тук има едно съществено условие, без което не може да се стигне до истината. Това е как разглеждаме езика, на който говорим. Защото езикът има две лица и може да ни подведе. Едното лице на езика е речниковият състав, самите думи или така наречената лексика. Тази част е много променлива и е само външният образ, който дава първото впечатление и съответно най-много подвежда. Другото лице на езика е неговата структура или граматика и е неговата устойчива, непроменлива част - истински бетон. Който бетон, все пак, може да се изкърти, но трябва много време и много усилия. Именно, защото се разглежда нещо, което е постоянно и непроменливо, нещо, което е структура и много трудно може да се измени, твърденията, които ще бъдат представени, не са  хипотеза,  а нещо реално. Защото изключително много повече време е необходимо да се промени структурата / граматиката / на даден език, отколкото неговата лексика – речниковия фонд. Голямо количество думи може да се смени за броени деситилетия, въпреки че една част винаги се запазва, за щастие, докато за промяната на грамтиката  / структурата / са необходими цели векове и то не един и два. И най-важното, не може едно малцинство да измени структурата на езика, говорен от мнозинството. Може в голяма степен да повлияе само на лексиката – речниковия състав. Затова и македонският диалект на българския език си остава с непроменена структура. Структурата, граматиката се състои от цели три части : Морфология, Синтаксис и Фонетика. Това е истинската същност на даден език и съответно ни показва кои сме  и то без да може да се правят каквито и да е фалшификации, поради факта, че е невъзможно речта, която употребяваме всеки момент, да бъде фалшифицирана. Представете си една чаша, в която може да наливате всякаква течност, но чашата винаги си остава една и съща. Така и чашата на нашия език – граматиката е останала същата. Така е и с другите езици. Ето гръцкият език, който има писмени записи от близо 3000 години и те категорично доказват, че и от преди 3000 години и сега, езикът си е все синтетичен или чашата е една и съща. Освен това, граматиката сама за себе си не може да съществува. Тя обслужва езиковия материал, в който влизат думите и колкото и да има смесвания и влияния,  все нещо остава от първоначалния речников фонд. Иначе чуждият език се възприема изцяло, както са направили шотландци, ирландци и т.н. Но дори и в този случай, пак нещо остава от родния език. Всички знаят, че шотландците говорят английския по свой начин. Затова не случайно в нашия език, наред със славянската лексика, съществува паралелно и лексика от прабългарски или тракийски произход.

    Имено тази структура на езика ни, неговата граматика, разбива лъжата за славянския ни произход и доказва прабългарската и тракийската ни основа, което ще се разбере от написаното по-долу. Нашата граматика е коренно различна от граматиката на славянските езици и това го знае всеки езиковед, както в миналото, така  и днес. Обстоятелството, че българският език е причислен към славянската група на индоевропейското езиково семейство, се дължи на политически причини или на недоглеждане и заблуждение, и е доста условно. До това се е стигнало при оценка само на  неговата външна страна – лексиката и като се пренебрегва фактът, че наред със славянската лексика съществува и друг пласт, не толкова незначителен. А за граматиката пък, въобще, не се говори. Или когато се говори, се изтъква обстоятелството, че българският език е славянски, който е изгубил падежите си. Под падеж се разбира отношението на едни думи към други думи в изречението. Например отношение на принадлежност. В нашия език това се изразява с предлога “на”. Пример : Съчинения “на” Пушкин. В граматиката съответното явление се нарича “аналитизъм” или липса на падежи. Съответните езици се наричат аналитични – без падежи. В руския език отношението на принадлежност се изразява с особено окончание в края на думата, което се нарича падежно окончание. Например – Сочинения Пушкина. Виждате, че тук няма предлог “на” както в нашия език, а на края на името Пушкин има падежно окончание “а”. Това е “синтетизъм” или наличие на падежи и съответните езици се наричат синтетични, тоест с падежи. Когато се твърди, че българският език е славянски, но е изгубил падежите си, като единствено доказателство се представят писмените паметници от 9 век, когато славянският език  се налага за официален в държавата и писмените паметници през следващите векове до 18 – 19 век, когато се създава новобългарският книжовен език. Само че официалният език е един, а говоримият може да е съвсем различен. В посочения период, от 9 до 18-19  век,  не е имало звукозаписна или друга техника, чрез която да видим какъв е бил говоромият език. Всичко, което се е писало, се е писало на наложения за официален славянски език и ,естесвено, писмените паметници ще отразяват граматическите особености на славянския език. Ето тук е голямата измама -  езикът, на който се пише книжнината, се обявява за език на основната част от народа като се пропуска обстоятелството, че един език може да бъде официален по политически причини, а не че е най-говорен. Създава се писмена норма, която е чужда на говоримия език и тази писмена норма се явява насилие над езика, говорен от по-голямата част от населението. Езикът не търпи насилие над себе си, най- вече неговата структура. Затова започват да се явяват много отклонения от установените правила – първоначално по-малко, докато властта е по-силна, впоследствие повече и по времето на Патриарх Евтимий, когато България е пред  падане под турско робство, се налага да се вземат много строги мерки. Естествено, след падането ни под робство, тези отклонения се засилват, след като не e имало официална власт, която да следи за спазването на правилата и книжнината е съществувала само в манастирите. През този период от 9 до 18-19 век, езикът ни се славянизира в голяма степен, но главно в лексикално отношение. Остава и известен пласт оригинални български думи, които съществуват заедно със славянските – като славянското браня, българското пазя, славянското ходя, българското вървя, славянското пояс, българското колан и много други. Но структурата на езика ни си остава непроменена и другата част от голямята измама е, че структурното отхвърляне на писмената норма от говоримия език, се обявява за естесвено развитие на езика, при което той, ето вижте, изгубва падежите си. Но има факти, които доказват, че това не е така и че българският език не е славянски, който, впоследствие, е изгубил падежите си. Първо структурните промени и въобще всякакви, с даден език не са изолирано явление, само за себе си, само за самия език. Езиците взаимодействат по между си и поради тази причина, промяната засяга група сходни езици, също и съседни, въобще езици, между които има взаимодействие. Ако промените в езика, можеха да стават само за себе си, по някакви вътрешни причини, то нямаше да има сродни езици, цели езикови семейства и т.н. Самият факт, че е имало един праезик, от който произлизат всички езици, достатъчно ясно говори, че всякакъв процес с даден език, дори и вътрешен, неминуемо, се отразява на съседните, сродните и др. езици. Защо никой от славянските езици не е изгубил падежите си, особено сръбският, с който от 5-6 век сме в най-тесни връзки. Второ, за да промени нашият език структурата си, трябва ,отнякъде, да има не малко въздействие върху него. Ако допуснем и повярваме, че той е славянски и е бил синтетичен / с падежи / и впоследствие ги е изгубил, то на практика, тук на балканите, той, въобще, не е имал контакт с езици, имащи различна конструкция от неговата или върху него не е имало никакво въздействие в тая насока. Защото езикът на всички заобикалящи ни народи, които са, несравнимо по-късно от нас, тук на балканите, е синтетичен – на сърби, хървати, словенци, гърци, турци, дори на албанци и румънци. Как тогава езиковата ни структура се изменя, след като няма никакво въздействие върху езика ни? По-горе, беше  даден пример, че структурата / граматиката / на даден език е като чаша, в която можем да наливаме всякаква течност, а чашата си остава една и съща. Може ли с дадената чаша нещо да стане, ако не я смачкаме , хвърлим, или  поставим върху огън? На практика се получава следното : Българският език е аналитичен – без падежи и отвсякъде е атакуван от езици, които са синтетични – с падежи. Най-голямата атка идва от собствената държава на българите – Дунавска България, където за официален е наложен чужд език  с различна структура, въпреки че коренът е един и същ – индоевропейски. После идват окупатори / гърци и турци /, на които езикът също е синтетичен – структорно различен от българския. Освен това, през 18-19 век много богослужебни книги идват от Русия, написани на синтетичен черковнославянски език.  Но българският език успява да се запази. Това може да стане само , ако нашият език е много древен, вече със съвсем установена и уседнала основа. Кое е едно от най-древните населения на балканите и най-многобройното в района, а според Херодот – гръцки историк от 5 век преди новата ера, второ по мнгочисленост в света след индусите? Това са траките. От тук следва, че езикът на траките е нашия език. Особено от обсоятелството, че те са били най-многобройни в света, след индусите. Представете си каква огромна маса е трябвало да представляват те в район като нашия, който е една незначителна част от света. При това положение, няма кой друг език да наследим, освен техния. Затова ние сме техни наследници и основата на нашата народност са траките.

 
   Ето това е откъс от книгата на Иван Желязков "Кои сме ние?-Езикът, който говорим, ни показва това или коя е истината за българския народ". Ако искате да разберете всичко, купете я. Има я на следните места в София :

   1. Веригата книжарници "Пингвините"

  2. Книжарница "Български книжици" / градинката при "Кристал"/

  3. 

  4. Книжарница "Петър Берон" -  пресечката на ул. "Шишман" с ул. "Аксаков"

  5. Книжарница "Сите българи заедно" - ул. "Пиротска" №5

  6. В книжарниците на софийския университет " Св. Климент Охридски"

  7. Книжарницата на БАН - до народното събрание

Можете да купите книгата за 3 лв. вместо за 5 лв. както е по книжарниците. Само се обадете на 0885148367 между 13 - 14 ч. всеки работен ден без събота и неделя. Веднага ще получите книгата в центъра на София до народното събрание.



Тагове:   език,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: thetruthabove
Категория: Политика
Прочетен: 53345
Постинги: 7
Коментари: 42
Гласове: 22
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031